За работата с Дъха
Кнестетичните прояви по време на сесията могат да бъдат различни. Обикновено това са мускулни спазми в различни области на тялото - ръцете, краката, лицевата и черепната мускулатура, междуребрената мускулатура, коремните мускули, мускулите на гърба и др. В рамките на една или няколко сесии, това напрежение се натрупва и разтоварва организмично (постепенно увеличаване на напрежението достигане на пик последван от рязко разтоварване). Понякога процеса се изразява в различни по характер и интензивност движения на тялото. Възможни са и други телесни усещания и прояви, като усещане за студ или горещина, мравучкане, изтръпване, тремор, кашлица и др.
Често се случва по време на дихателната сесия участниците да преживяват минали събития натоварени с емоционален заряд, значим за конкретния човек. Това не е просто припомняне на конкретното събитие, а е истинско повторно потапяне в отминалата ситуация с преживяване на съпътстващите емоции, сетивни и кинестетични усещания и мисли съпътствали този момент от живота на участника. Това са така наречените от Фредерик Пърлс ( създателят на Гещалт терапията ) незавършени гещалти, които паметта ни съхранява, и които дебалансират системата психика - тяло на всеки, който ги носи у себе си, дори да не са осъзнати. Преживяването им наново, в защитена среда и пречупването им през нов оценъчен ракурс, позволява отработването и „разтоварването" на отрицателните емоции, при което се освобождава задържаната психическа и витална енергия, разрешават се конкретни емоционални или соматични проблеми, хармонизира се системата психика - тяло и се освобождава личния потенциал за растеж и развитие на индивида.
Нерядко по време на дихателна сесия участниците преживяват връщане към травматични от емоционална гледна точка преживявания от вътреутробното развитие и процеса на раждане. Това може би звучи странно за повечето хора, но науката, в частност психологията и по - конкретно емпиричната психотерапия на базата на трупания десетилетия емпиричен опит, е доказала че в човешката памет на несъзнавано ниво се съхранява информация от този период на съществуването ни. Изследователи и терапевти като доктор Станислав Гроф, Ленард Ор, Артър Дженов и много други по недвусмислен начин доказват, че човешкото съзнание има способността да „записва" информация и емоции от вътреутробното развитие и процеса на раждане. Неродените още деца имат способността да преживяват и запомнят не само собствените си емоции от този период, но и да регистрират емоционалното състояние на майките си. Когато майката по време на бременността преживява страх, депресия, гняв или друга отрицателна емоция това се усеща и от още нероденото дете. Затова е толкова важно по време на бременността майката да е в балансирано и положително емоционално състояние, тъй като то дава отражение на бъдещето развитие на детето, както и на развитието му като зрял индивид. Също така, едно травматично и продължително раждане с усложнения оставя своя отпечатък върху последващото развитие на човека. По - подробно този проблем е разгледан в няколко книги, в това число :
Свържете се с нас