Интегрален подход

AQAL модела в същността си представлява едно интегриране на науката и духовността на обективните и субективните реалности на медитацията и психотерапията.

Текста по-долу е цитат от Sean-Esbjorn Hargens в увода му към Интегралната теория:

"Светът никога не е бил толкова сложен, колкото е в момента - това е стряскащо за ума и съкрушително за чувствата. Да не говорим, че изглежда сякаш светът става все по-сложен и объркан когато се изправим пред основните проблеми от ежедневието ни: екстремен религиозен фундаментализъм, влошаването на околната среда, неработещи образователни системи, екзистенциално отчуждение и нестабилни финансови пазари. Никога не е имало толкова много дисциплини и гледни точки, за които да мислим и с които да се консултираме при решаването на тези въпроси: рог на изобилието от гледни точки. Но без начин на свързване, обогатяване, съпоставяне и настройване на тези перспективи, приноса им за решаването на проблемите, пред които сме изправени, до голяма степен се губи или компрометира. Сега сме част от една глобална общност и имаме нужда от рамка – глобална във визията си, но също валидна за дребните неща от ежедневието ни. Рамка, която може да поддържа разнообразието от валидни перспективи, които имат какво да допринесат към нашите индивидуални усилия и колективно търсене на решение.”

През 1977 г. американският философ Кен Уилбър публикува първата си книга "Спектърът на съзнанието’. Тази новаторска книга интегрира основните школи в психологията и основните духовни школи в един спектър на съзнанието, спектър с нарастваща сложност, в който различните школи кореспондират и се отнасят към различните нива на съзнанието на човешките същества в рамките на този спектър. През следващите 30 години Кен Уилбър продължава с този интеграционен импулс и написва повече от 24 книги в тази посока. Книгите на Уилбър са преведени на 26 езика, което може да ни даде представа за глобалния обхват, полезността и приложимостта на интегралната теория. Тази значима роля на интегралият подход в голямата си част се дължи на широката гама от приложения, в които интегралната теория е доказала ефикасността си, както и на работата на много учени-практици, които имат своя огромен принос за по-нататъшното развитие на итегралната теория.