Интегрален подход

Интегралната теория преплита значимите прозрения от всички основни човешки области на знание, включително природните и общественте науки, както и изкуствата и хуманитарните науки. В резултат на цялостната си природа, интегралната теория се използва в над 35 различни академични и професионални области като организационно управление, изкуство, здравеопазване, екология, икономика, психотерапия, право и много други области на човешкото битие. В допълнение, интегралната теория е била използвана за  разработването на подход за лична трансформация и интеграция, наречен Практика за Интегрален Живот (Integral Life Practice - ILP). Рамката на ILP позволява на хората системно да проучват, трансформират и развиват различните аспекти от цялостната си същност - физическото тяло, емоционалната интелигентност, когнитивното съзнание, междуличностните отношения и духовната мъдрост. Тъй като интегралната теория систематично включва по-голяма част от реалността и я свързва по-цялостно от всички други настоящи подходи към извършването на оценка и намирането на решение, тя има потенциала да бъде по-успешна в работата със сложните проблеми, пред които сме изправени в 21-ви век.

Интегралната теория предоставя на индивидите и организациите стабилна рамка, която е подходяща за почти всеки контекст и може да бъдат използвана във всякакъв мащаб. Защо? Защото организира всички съществуващи подходи и практики за анализ и действия, и позволява на практикуващия да избере най-подходящите и важни инструменти, техники и прозрения. Поради това, интегралната теория се използва успешно в най-различен контекст - в интимната обстановка на лична психотерапия, в програмата на ООН "Лидерство за резултати", която работи с ХИВ / СПИН и се прилага в над 30 страни.

"Отначало Уилбър започва да използва думата "интегрален", за да опише подхода си след публикуването на книгата му ‘Пол, екология, духовност’ през 1995г. В тази книга той представя модела на четирите квадранта, който от тогава се превръща в икона на работата му като цяло и интегрална теория в частност. Модела на квадрантите на Уилбър често по-нататък е отъждествяван с AQAL модела, като AQAL (произнася  се - ах-qwal) модела включва всички квадранти на развитието, всичките нива, линии и състояния на съзнанието, както и всичките типове съзнание. Тези пет елемента показват някои от най-основните повтарящи се модели на реалността. По този начин, чрез включване на всички тези модели "покривате базите" добре, гарантирайки, че не се пренебрегва или пропуска голяма част от което и да е решение."